ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ

Malva sylvestris L.

Горски слез – слезът е едногодишно (до многогодишно) тревисто растение. Според редица автори слезът притежава противовъзпалително действие  и спазмолитичен ефект. За лечебни цели се използват цветовете и листата на слеза (Flores et folia Malvae silv). Изсушените цветове на слеза стават сини. Миризмата е характерна, а вкусът — слузест. Цветовете и листата на слеза съдържат слузно вещество, танини, каротин (провитамин А), витамин С, органични киселини, следи от етерично масло, минерални соли (10 — 15 %), захари, фитостерол. При крайна хидролиза на слузното вещество са доказани монозахаридите L-арабиноза, L-рамноза, D-галактоза и D-галактуронова киселина. Цветовете съдържат и антоциановия глюкозид малвин. Дeйcтвa ycпoĸoявaщo нa нepвнaтa cиcтeмa, ycпoĸoявa xpoничнa ĸaшлицa и зaчepвeнo гъpлo, дeйcтвa пpoтивocпaзмeнo. Cпopeд peдицa изcлeдвaния билĸaтa e пoлeзнa пpи cпaзми в cтoмaшнo-чpeвния тpaĸт. Ocвeн тoвa peдицa изcлeдвaния ca пpaвeни и в oблacттa нa дoбpoтo дeйcтвиe нa гopcĸия cлeз въpxy бpoнxитe и глaдĸaтa мycĸyлaтypa нa диxaтeлнитe пътищa.

 

Ocвeн вътpeшнo, cлeзa мoжe дa ce пpиeмa и външнo, пoд фopмaтa нa лoĸaлни ĸoмпpecи и мaзилa. Taĸa нaпpимep cилнo възпaлeнoтo гъpлo и дopи гнoйнaтa aнгинa ce лeĸyвaт c пoмoщтa нa гapгapa cъc cлeз.

 

Начин на приложение на горски слез

1. Настойка от листа на слез: обикновено се взема 1 супена лъжица на ситно листа, които се заливат с 200 мл студена вода. След престой от около 5 часа, настойката се прецежда и се пие на глътки 2—3 пъти през деня.
2. Запарка от цветове на слез: 1 чаена лъжичка изсушени цветове се заливат с 200 мл гореща вода. След 10 минути се прецежда и се пие на 3 пъти през деня.
3. Външно за гаргара и компреси: 2 чаени лъжички от билката се заливат с 200 мл гореща вода. След като престои 10 — 15 минути, се използува за гаргара или за компреси.

Горски слез нежелани реакции

Внимавайте с приема, тъй като в прекомерни дози, билката е токсична.

Althaea officinalis L – Лечебна ружа

Лечебната ружа има установено омекотяващо и противовъзпалително действие. Тези въздействия на лечебната ружа се свързват с богатото съдържание на слизести вещества в корените й, установяват учените. Корените на медицинската ружа се използват широко и са с доказана терапевтична активност. Показания за прилагането им на първо място са заболявания на дихателните пътища, придружени от упорита кашлица, магарешка кашлица, бронхити, трахеити. Препоръчва се при кашлица, задух, пресипнал глас.

Народната медицина използва лечебните свойства на ружата като препоръчва гаргари – за болки в гърлото и възпаления на венците, мехлем от корените на ружата – при циреи, абцеси или изгаряния. Запарка от листата на ружата се използва вътрешно за лечение на кашлица, диария, цистит, често уриниране или външно, като компрес на очите.

Съдържание и свойства на лечебна ружа билка

Съдържа около 20% слузни вещества, 30% нишесте, пектини, танини и др. Слузните вещества се разтварят в студена вода. В практиката е въведен течен екстракт от корените (1:2). Влиза в състава на гръдния чай и служи за приготвяне на сироп.

Използва се за:

• Омекотително и болкоуспокояващо средство при лигавиците на дихателните органи
• Кашлица
• Простуда

Erysimum officinale – Еризимум – Шибой или Боянка

Употребяват се стръковете и семената – Цветовете съдържат етерично масло, в състава на което влизат анисалдехид и метилантранилат, кверцетин, изорамнетин, мирозин, дъбилни вещества, гликозиди и холин.

В големи количества шибоят е отровен, но в миналото е бил използван от римски войници в битки за лекуване на прободни рани и като болкоуспокояващо средство. Известно е, че билката е силен диуретик и влияе върху функциите на сърцето. Етеричото масло от шибой се употребява при ревматизъм, спазми и невралгии. Притежава неприятна миризма. В съвременната медицина екстракти от растението се прилагат главно при сърдечни и чернодробни заболявания. Шибоят дразни чревната лигавица и предизвиква усилване на перисталтиката, което води до неговият слабителен ефект.

Лечебни свойства на шибой:

• Антибактериално
• Седативно
• Отхрачващо действие

Цветовете съдържат етерично масло, в състава на което влизат анисалдехид и метилантранилат, кверцетин, изорамнетин, фермента мирозин, дъбилни вещества, глюкозида хейрантин, холин, и алкалоида хейринин.

Семената съдържат сърдечно действащите глюкозиди: хейротоксин, хейрозид А, хейрозид Н, хейрантин, глюкохейролин, рафанол и до 26% масло. Намерени са 2 все още добре неизследвани аморфни глюкозида — J и К.

Маслото се състои от глицеридите на линолевата, еруковата, олеиновата и линоленовата киселина.

 

Цветовете на шибоя съдържат етерично масло, кардиотонични гликозиди, флавони, ферменти, масла, които действат сърдечноукрепващо, слабително и повлияват благоприятно възпалителните заболявания на черния дроб. Най-подчертано е действието на билката по отношение на сърдечната дейност – усилва сърдечните съкращения и забавя честотата на сърдечния ритъм, подобно на сърдечните гликозиди.